Лимец и древните сортове пшеници

09.11.2012

einkornЕднозърнестият Лимец (Triticum monococcum L.) се смята за прародителя на всички пшеници. Той е първата форма на възпроизвеждащо се житно растение дадено на човека или казано по друг начин - трева, която се е превърнала в храна. Навсякъде из България могат да се открият няколко варианта на дивия еднозърнест и двузърнест Лимец. Съпътстващи го негови близки треви и “аегилопси” (диви зърнени треви) могат да се срещнат и на много други места по света: Турция, Иран, Италия, Франция, Испания, Мароко, Египет, Израел, Ливан, Етиопия, Йемен, Хималайте, Индия, Украйна, Русия, Грузия, Ромъния, Унгария, Австрия, Германия, Хърватско, Сърбия, Гърция и много други. Както се вижда няма точен център на произход на това чудо - Лимеца, но в нашата красива и запазена природа на Балканите виреят огромна част от тези диви треви и жита. Култивираното растение Лимец (Triticum monococcum L.) не се различава по генетична структура от дивите си събратя T. boeticum или T. Urartu, само зрънцето му е станало малко по-дебело и класа на узрялата пшеница не се чупи така лесно. В България още в началото на миналия век проф. И. Странски разказва зачудесата му и открива нови 2-3 подвидa, специфични за Балканите. Съществува и див черен Лимец, който се среща много по-рядко. Ако се разгледа Дървото на живота на пшениците, Лимеца си е останал същия както преди хиляди години - устойчив на измененията.

Еднозърнестият Лимец (Einkorn), двузърнестият - Емер (Emer)  и Спелта (Spelt, Dinkel) са три сорта покрити пшеници, които след вършеене остават със шлупката върху зърното - също както други зърнени култури като напр. ориз, ечемик, овес, елда, просо и др.

Обикновената хлебна пшеница както и Спелтата (T. Spelta L.) са от хексаплоидната група пшеници (2n=42). “Хекса” означава 6, демек 6 връзки от по 7 хромозома съществуват в една клетка.

Двузърнестият Лимец - Емер е пшеница от вид тетраплоид (2n=28), “Тетра” означава 4, демек 4 връзки от по 7 хромозома съществуват в една клетка. От него започва семейството на така наречената твърда пшеница, което включва: Дурум пшеницата (Т. Durum) и други твърди пшеници като Камут (Корасан - T. turanicum).
emer
Еднозърнестият Лимец е от най-старата форма диплоидни пшеници (2n=14), “Ди” означава 2, демек 2 връзки от по 7 хромозома съществуват в една клетка. Колкото е по-проста генетичната форма на растението Лимец толкова по-трудно е да се намеси човек и да промени генетиката му. Неговата структура и сила за живот са толково силни, че той продължава да се самовъзпроизвежда година след година даже и без човешка намеса (нещо, което не би се случило на много други растения). Той не се влияе много от климатичните промени нито от болестите по пшениците - трудни предизвикателства за индустриалното земеделие. Също така не се влияе от човешката алчност за масови добиви и досега все още няма създаден негов хибрид. Това е една от причините да е забравен този сорт пшеница и да се култивира на много малко места по света от алтернативни земеделци, и то предимно като устойчиво жито за храна и посев. Расте на много бедни почви и терени и не се нуждае от пръскане. Голямо количество тор не му влияе добре защото класовете полягат, даже и от естествената тор. Това е характерно за всички други високостебленни пшеници. Изключително добре се бори с плевелите и не им дава да се развиват, затова в миналото са го използвали и за прочистване на нивите. Много полезен като храна от хиляди години. Открит е в Тракийски могили както и из много други архелогически находки по целия свят, което води до заключение че е бил основната храна на човешката раса от древни времена. Наричан е “златото на траките” тъй като наред с останалите ритуални принадлежности и златни накити е задължителен атрибут, съхранен в глинени питоси, при погребенията на знатни траки. Хлябът от Лимец продължава и до ден днешен да е със специфичен златист цвят. Добиви около 100-300 кг/дк нелюпен.einkorn

Хибридните модерни сортове пшеница са изкуствена кръстоска между ниско протеинови пшеници с много добри добиви, които дават изнасилено "добра реколта" за кратко време - най-много 2-3 г., а в последствие намаляват продуктивноста си и всяка година имат нужда от масивна химическа намеса под формата на хербициди и пестициди (пръскане по 2-8 пъти). Повечето от днешните фермери не вярват, че може да се произвежда чиста храна органик без химическа намеса, защото сортовете които сеят са пряко свързани с химичната индустрия. Голяма част от тях не са срещали древни сортове пшеница. Интезивното пръскане, монокултури от хибриди и рекордни добиви, напомпани с глутен, са всред основните причини за влошаване на човешкото здраве. Всеки един от нас, който иска да живее здрав, трябва да избягва тези “модерни храни”.

bankutiДревните сортове пшеница или така наречените лендрейс (Landrace) са съществували години наред по всички крайща на света. Те са високостъбленни, сравнително нискодобивни и доста устойчиви за отглеждане. Пълни са с естествени микроелементи, съдържащи се в почвата, те са източник на пълноценни нутриенти - както природата знае най-добре да произвежда. При всички глутена е сравнително мек, добре балансиран и лесно усвоим от човека. Челното място заема Лимеца - той е с най-меката и не образуваща алергии форма на глиадин (един от протеините образуващи глутена). Хора, страдащи от различни форми на непоносимост към пшеница, съобщават за драстично подобрение когато консумират продукти приготвени от Лимец с квас. Камутът, Спелтата, Емера и други древни сортове обикновенна хлебна пшеница са също с мек глутен и са наситени с много протеини, мазнини и минерали. Всички хлебни изделия приготвени от тях имат уникални хранителни и вкусови качества.

Обикновенните лендрейсес продължават да съществуват и биват обменяни между народите благодарение на свободния обмен на семена, както и благодарение на естествената селекция, която е правил човека през вековете посредством треориране (отделяне на най-здравите семена). Един такъв сорт, който се е сял в България преди комунизма и е бил наричан "Червенка", е изчезнал доста бързо при окрупняването на земите. За разлика от царевицата местните селяни почти не успяват да съхранят тези сортове хлебна пшеница.

olandЕднозърнестият Лимец е най-протеиновата пшеница - той съдържа много полезни минерали и мазнини, които не се срещат в други пшеници. Голямото количество антиоксиданти и куп други полезни вещества го правят супер храната от житните растения. Той е най-древното жито за хляб на човека, както са древните зърна Амарант и Киноа от Южна Америка или Теф от Африка.   

kamutКамут (Kamut ®) е името на запазена марка пшеница от сорт Корасан (T. turanicum). Името "камут" (произнася се: ка-Moo) идва от древна египетска дума за "пшеница". Този сорт Корасан е запазен през годините и не е хибридизиран зaради патента, които е регистрирало семейство в Америка преди 20 г. По този начин отгледаната пшеница е 100% органик, няма примеси или опрашвания от модерни сортове и има специфични нутриенти, които характеризират този сорт. Така се оказва не толкова грешно, че е регистриран по такъв начин сорта Корасан.

Това е невероятно красиво житно растение с много дълги осили. Има огромен клас с дълги пипала към слънцето и здрава слама. Определено заинтригуващо е зърното на тази твърда стъкловидна пшеница, което е доста голямо и твърдо, дълго е около 1см. Интересен също е факта, че в сравнение с Лимеца, който е с дребно, малко и меко зрънце, Камута е огромен и твърд, а и двете пшеници са подобни на вкус, хранителни вещества и свойства при печене. Хлябът от Камут е жълт на цвят в сърцевината му и е . Подобно на хляба от Лимец има плътна, насищаща структура и много високи вкусови качества. В днешно време от Камут се приготвят основно хляб и повече паста. Като представител на древните сортове пшеници Камута се усвоява от тялото много по-добре и по-лесно, глутена му е значително по-мек и консумирането на зърно, хляб или паста от него са благоприятни за човека.

До преди 10 г. Камутът беше най-популярното древно зърно, което направи пробив и се завърна в магазините, след което хората започнаха да се интересуват от алтернативи на хибридните пшеници. В последно време Лимецът става все по-популярен по цял свят и постепенно измества Камута.

От гледна точка на добиви - средния добив от Камут е пак сравнително малък за индустрията, около 180-250 кг/дка, но от гледна точка на природата не е толкова малък, тъй като хвърляш 20-25 кг/дка, а получаваш средно 200кг/дка, съответно с много грижа... Устойчив на суша и заболявания по пшениците, както останалите древни сортове, Камутът обаче се бори малко по-слабо от Лимеца с плевелите.

rujderocДвузърнестият Лимец - Емер - както е на английски, все още не е получил друго име на български език и затова пак се нарича Лимец - (Т. Dicoccum). Във Франция и Италия също няма друго наименование. Това прекрасно житно растение е с дълги осили и голям здрав светложълтеникъв клас. Зрънцето е подобно на Лимеца, но е твърдо и малко по-голямо. В някои запазени кътчета на Родопите хората и до ден днешен засаждат по малко от това жито за прехрана. Обичайните причини, напр. ниските добиви, трудностите при люпенето и по-малката възможност да се бърника генома му го карат да изчезне през годините, но ето днес пак се завръща. Според развитието на сортовете пшеница, Емера се счита за родител на хлебната пшеница (T. aestivum), а също и на Спелтата (Т. Spelta L.). Добиви: около 200-300 кг/дк нелюпен.

speltСпелта (Т. Spelta L.) - обикновенно се бърка с термина Лимец в България и по света. Сравнително с по-голям добив и едрина на зърното. Спелтата остава да се гледа като една от основните култури за хляб и бира до преди 50-60 г. в Германия. Има много плътен и приятен вкус, отлични пекарни качества и устойчивост на полето. Смята се за третата еволюция на Лимеца, въпреки че родител му е Емера. В днешно време може да се каже, че е най-разпространяваната древна зърнена култура.Вече масово по света продукти от Спелта изместват продукти от обикновенна пшеница, тъй като все по-разпространени са заболяванията от някаква форма на непоносимост към пшеница. Добиви: около 200-400 кг/дк.  

Цените на тези зърнени култури през последните години в България са доста “според зависи”. След завръщането и популяризирането на Лимеца например се наблюдаваше голям интерес, но поради ограниченото производство през първите години се достигна до драстично абсурдни цени за 1 кг - около 20 лв., което е средно 20 пъти повече от цената на обикновената пшеница. Допълнително се появиха и някой фашистки или по точно расиски изказвания относно великия български сорт, който до ден днешен не е научно открит да превъзхожда другите. В Европа и Австралия цените са доста по-уравновесени, няма монопол и са средно между 3 и 4 пъти по-високи от обикновената пшеница. Скоро и у нас пазара ще се балансира, защото все повече хора се интересуват и засаждат Лимец, което естествено ще доведе до падането на високите му цени и ще увеличи възможността ни да си правим днес древен хляб. Всичко зависи от нас.

Видяно 897 пъти

Вашето име *
Вашият е-майл *
Напишете коментар
Въведете кода от картинката: *